Професионалният покер не е за всеки – и това е напълно нормално

Home » Професионалният покер не е за всеки – и това е напълно нормално

Миналата седмица американският професионален покер играч с над $9,500,000 печалби от турнири на живо Matt Glantz публикува в социалните мрежи откровен пост за годините си в покера. Той писа за всичко, което играта му е дала, но и за това, което е видял да отнема от други.

„Имах късмет с покера и той нямаше нищо общо с картите“, написа Glantz. „Вече имах семейство и години работа на борсата зад гърба си. Имах късмета да открия покера на 27, а не на 18. Ако го бях открил като тийнейджър, не знам къде щях да съм днес.“

„Виждал съм го твърде много пъти“, продължи той. „Едно момче открива играта рано, добро е в нея, дори отлично, но тя изцежда всичко от него и най-често му отнема всичко. Двайсетте и трийсетте му години просто се изгубват. А това са годините, в които трябва да срещнеш някого и да изградиш живот извън покер залата. Играта не ти казва, че го прави. Просто го прави. Всяка година изглежда като още една година. После вдигаш поглед и си на 35 или 45, с ключ от хотелска стая и нищо друго. Възможността да създадеш семейство все повече ти се изплъзва. Това не е лекция. Играта ми даде много. Но отнема много от хората, които никога не са имали друго, за което да се хванат.“

Постът предизвика реакция от Mo Nuwwarah – автор в Card Player и успешен турнирен играч с над $1,000,000 печалби от турнири и WSOP гривна. В авторска статия той се съгласява с Glantz по много точки, но и възразява по някои от тях.

„Не е за хора със слаби сърца“

Nuwwarah признава, че опитът на Glantz до голяма степен съвпада с неговия. Покерът е оформил живота му и му е дал много, но го е водил и до тъмни места. По думите му играта не е за всеки и може да остави след себе си много съжаление.

Той е виждал играчи да спечелят суми, които „променят живота“, да фалират и да повторят цикъла отначало. Чувал е и за играчи, които публиката смята за изключително успешни и богати, а всъщност дължат милиони долари мейкъп на своите бекъри.

Когато нещата тръгнат зле, тези играчи често нямат към какво да се обърнат. Нямат и ден трудов стаж, понякога дори образование, и няма как лесно да сменят посоката. Някои се въртят години наред в същия цикъл – един бекър ги изоставя, преминават към следващия, докато вратите не се затворят. Други започват наново в съвсем друга сфера, но вече без предимството на младостта.

Според Nuwwarah много хора с уменията да успеят в покера биха постигнали много по-голям финансов успех в друга кариера. Като пример той посочва Doug Polk, който известно време бе сред най-добрите хедс-ъп NLH играчи в света. Polk почти сигурно е спечелил повече от бизнесите си, свързани с покера, отколкото от самата игра. „Вероятно в това има урок“, пише Nuwwarah.


Какво е „нормален“ живот?

Основното, с което Nuwwarah не се съгласява, е идеята, че покерът отнема на хората шанса за „нормален“ живот и семейство.

Не че отрича това, но според него този начин на живот не става за всеки. Не всеки иска брак, две деца, куче и къща с двор. Напълно нормално е човек да иска да пътува, да изкарва прехраната си с игра и да се опита да стане един от най-добрите в света. Стига да разбира отрано какво може да му струва това.

Както отбеляза Glantz, цената може да е един ден да се събудиш с куп трофеи, евентуално и малко пари, но без много друго. „Женен за играта“, както се казва.

Nuwwarah обаче смята, че това предупреждение не важи само за покера. Начинът на живот в покера наистина затруднява изграждането на връзки извън играта, но не ги прави невъзможни. А много хора извън покера правят подобен избор. В САЩ раждаемостта продължава да пада, все по-малко хора се женят и все повече са отворени към живот извън класическия модел – срещи, брак, деца, спестявания и пенсия. Според Nuwwarah това е добре, защото хората трябва да правят това, което ги прави щастливи, в разумни граници.


Всички искат да залагат

В статията си Nuwwarah обръща внимание и на финансовата страна, като отново посочва, че част от проблемите, които Glantz с право повдига, не са специфични за покера. Покер играчите далеч не са единствените, които се озовават в задънена улица, след като кариерата им спре да се развива. В свят с все повече автоматизация много хора губят работата си.

Виждайки все по-малко пътища към финансова независимост, все повече хора попадат в капана на хазартната зависимост. По думите на Nuwwarah обществото става все по-обсебено от хазарта. Но пък ако някой е решен да залага, според него е много по-добре да играе покер, отколкото да прави комбиниран залог от 306 събития в Kalshi срещу маркет мейкъри с огромен капитал. Поне в покера човек има реален шанс за успех.

Накрая Nuwwarah се съгласява с Glantz, че начинът на живот на покер професионалистите определено не е за всеки и малцина могат да успеят в него. Покерът има и тъмна страна, а рисковете са съвсем реални. „Затова се радвам, че говорим за това“, заключава той.

А вие какво мислите – струва ли си професионалният покер цената, за която говорят Glantz и Nuwwarah? Споделете мнението си в коментарите.

Източник: CardPlayer

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *